yambolbasketball.com
       
news score@schedule statistics ranking team fanzone
         
 
Untitled Document



ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА БАСКЕТБОЛНАТА ИГРА В ЯМБОЛ
ПЕРИОДА 1945-1995

При липсата на архив, на каквито и да е писмени следи за появата и развитието на баскетболната игра в град Ямбол, да се търси началото й в нашия град е много трудна задача, а и мнозина от онези, които първи са запалили искрата, които първи са опитали от радостта и удоволствието, което носи тази прекрасна и емоционална игра, отдавна не са в Ямбол, а други не са между живите.
Първият писмен документ, в който се споменава за играта баскетбол на територията на град Ямбол е в. "Тракиец". В броя му от 15. VI. 1924 г. четем: "Съобщаваме, че спортните клубове "Тунджанец" и "Юнак" покрай футбола ще упражняват още волтижировка, лека атлетика, езда и баскетбол."
В протокол № 6 от 5.ХII.1924 година на Ямболското смесено педагогическо училище е записано, че за нуждите на същото е закупена 1 (една) баскетболна топка на стойност 350 лв. Този факт недвусмислено говори, че бъдещите млади педагози, наред с другите спортове са играли и баскетбол. По това време учител по телесно възпитание в училището е Кирил Петров - интелигентен и всестранно развит в спортно отношение педагог.
Първи опити от практикуване на играта баскетбол датира от 1932 година. По това време учителка по телесно възпитание в Ямболската смесена гимназия е госпожа Н.Гърдева. При хубаво време тя провежда часовете си в градската градина, най-вече около футболното игрище "Георги Дражев". Наред с преподаването на другите спортни дисциплини, г-жа Гърдева запознава своите възпитанички и с играта баскетбол. През същата тази 1932 г. към съществуващия в града ни спортен клуб "Слава" се сформира и група, занимаваща се с баскетбол. Първите жени участнички в нея са: Тройка Капитанова, Лилия Кожухарова, Донка Тънкопишева, Анка Йорданова, Мария Пенчева и още няколко гимназистки.
В същия клуб наред с играта на футбол, с баскетбол се занимават Панайот Дуплев, Димитър Бянов, братята Начо и Кольо Начеви и др. В тези епизодични занимания по баскетбол, ямболските младежи са нямали подходящи спортни екипи, а са участвали в игрите с ученическото си облекло.
Сведение за официални състезания през този ранен период от появата на играта в град Ямбол до този момент липсват. През 1934 година заниманията по баскетбол в града ни са преустановени. Причината за това са моралните схващания на ямболци за спорта по това време.
Първите си организирани стъпки в нашия град баскетболната игра прави в онова смутно време на военната 1942 година. През тези години град Ямбол е занаятчийско-земеделски център с две гимназии - мъжка и девическа. В ЯМГ учител по телесно възпитание е влюбеният в професията си и много опитен спортен педагог Валериан Шарамович. Наред със заниманията по гимнастика, лека атлетика, футбол и хазена, той запознава момчетата и с една до този момент непозната за тях игра с топка - играта баскетбол. Под ръководството на учителя Шарамович, в двора на гимназията през есента на 1942 година е направено първото землено баскетболно игрище в град Ямбол. Новата игра завладява сърцата и на много от учениците в гимназията: Иван Тодоров (Чуша), Васил Костов (Моко), Атанас Стоянов (Шопа), Недялко Донски - бивш председател на БФС и бивш главен редактор на ИСС "Старт", Николай Люцканов - дългогодишен главен режисьор на Държавния академичен театър "Иван Вазов" в София, Йордан Таушанов, Никола Сулев, Васко Димитров (Гарата), всестранният спортист Димчо Бъчваров, отличният футболист Щилиян Семерджиев и Филип Воеводов. Тези първи ентусиасти са провеждали тренировките си, ако по това време може да се говори за тренировки, а по-скоро за игри, то те се ръководят от най-опитния сред тях - Иван Тодоров (Чуша). Към тази група се присъединява и дошлият и играл вече баскетбол в София Васил Кючуков (Чобана). С новите си приятели от Ямбол, той споделя наученото в столицата.
По това време в нашия град състезания по този нов вид спорт не са провеждани.
Шанс за развитието и масовизирането на играта дава годината 1943, когато поради бомбандировките над София, в Ямбол бива евакуиран юридическият факултет при СУ "Кл.Охридски". Студентите провеждат своите учебни занимания в сградата на ЯМГ "Иван Райнов". Неколцина от тях влюбили се в играта още в столицата използуват земленото игрище в гимназията, за да продължат любимите си занимания. Първоначално ямболските младежи са били само наблюдатели на тези импровизирани тренировки. Впоследствие някои от тях събират кураж и успешно се включват в игрите на бъдещите адвокати. Тези контакти със студентите от София дават нов и то положителен тласък за развитието на баскетболната игра. Поставено е организирано начало, запален е пламъкът на любовта към тази красива спортна игра.
Първият курс по баскетбол в града ни през м. май 1944 година организира пребиваващият по това време в град Ямбол студента-юрист Илия Асенов.
В една от учебните стаи на I ямболска народна прогимназия "Даскал Атанас Кожухаров", този контактен и високо ерудиран млад човек запознава жадните за знания ямболски младежи с правилата на играта. Дава им и първите познания по технико-тактическите елементи на същата. След завръщането си в София Илия Асенов той печели три шампионски титли с отбора на ЦДНВ (1949, 50, 51). Включен е в националиния отбор на България за ЕП в Париж '51 и Олимпийските игри в Хелзинки '52. През 1964 г. издава ръководство за обучение на деца и юноши по баскетбол.
Годината 1944 е повратна за развитието на баскетболната игра в град Ямбол. Сформиран е първият отбор-мъже в града. В тази първа мъжка баскетболна гарнитура влизат: Георги Казанджиев, Кирил Чирпанлиев, Виолет Соваджиев (Бебо), Николай Люцканов, Йордан Таушанов и Петър Топалов.
През тези военни години този ентусиазиран спортен колектив е изправен пред редица трудности. Липсват топки, екипи, уреди, пособия. Баскетболистите изчакват да приключи тренировката на футболистите от СК "Г.Дражев", за да облекат мокрите фланелки и проведат поредното си учебно-тренировъчно занимание. Въпреки многобройните трудности и проблеми, които ежедневно трябва да преодоляват, ямболските баскетболисти безкористно покровителствувани от един от най-големите приятели на спорта в Ямбол д-р Борис Димитров, успяват да уредят и първата си приятелска междуградска среща с отбора на "Тютюноработник"–Хасково.

1945 година

През тази година е построен и оборудван вторият землен баскетболен корт в града ни, на територията на тогавашното игрище "Юнак" (в близост до река Тунджа, за да се използва водата от нея за поливането му). В отбора се включват и отбилият редовната си военна служба, участник във войната, влюбеният в спорта макар и нисък на ръст Димитър Николов Будаков.
Младите ямболски баскетболисти, възпитани и интелигентни момчета, интуитивно разбират, че съревнованието е най-изразителният белег в спорта, респективно и в баскетболната игра. То се проявява между отделните играчи в тима, които след импровизираната загрявка се разделят на два отбора и спорят кой е по-добрият. Налага се да се проведе и междуградска проверка на придобития опит и тренираност.
Около 1 май игрището, очертано с тебешир в двора на ЯМГ, ямболските баскетболисти се срещат с тези от Хасково. Макар и трудно гостите успяват да извоюват победата с минимална преднина от 3 точки при краен резултат 38:41 т.
След този малко неуспешен дебют, зачестяват контактите и с отбори от други градове. Ямболци домакинствуват и гостуват на отбора на пристанище Бургас "Транспортен работник". Те обменят опит и знания в срещи с баскетболисти от Стара Загора и Пловдив. Срещата с "Локомотив" - Пловдив завършва твърде песимистично за ямболския състав. Резултатът е повече от категоричен за класата на съперниците ни 40:6 за пловдивчани. Най-големият успех на ямболските баскетболисти през тази година е участието им в третото държавно първенство по баскетбол за мъже. Заедно с тимовете на Велико Търново, Пловдив и Варна, ямболци нарушават досегашната традиция в него да вземат участие само отбори от София.
Не само този факт ни кара да считаме годината 1945 за рождена дата на организирания баскетбол в нашия град. По-важното е, че именно през тази година се проявява стремеж и се полагат усилия за израстването както в организационно, така и в спортно-техническо отношение на състезателите и отбора като цяло. Проявява се стремеж да се черпи от опита на най-добрите български състави. Проявяват се положителни тенденции в учебно-тренировъчната дейност, тенденции да се провери степента на подготовката и вече натрупаният опит, безспорен връх на който е и участието във финалната фаза на държавното първенство.

-1-

Untitled Document
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8

 

Untitled Document