yambolbasketball.com
 
с подкрепата на
       
news score@schedule statistics ranking team fanzone
         
 
Untitled Document
ПРЕДИШЕН МАЧ
ПОСЛЕДЕН МАЧ ЗА СЕЗОНА
СЛЕДВАЩ МАЧ

ЧЕТВЪРТЪК, 27 АПРИЛ; ПЛЕЙИФИ 2017
ЯМБОЛ 71 @ ЛУКОЙЛ АК. 109
стат | видео

71-85
ЯМБОЛ
VS
ЛУКОЙЛ
29 АПРИЛ
/СЪБОТА/

19.30 ЧАСА
ЯМБОЛ
ДИАНА АРЕНА
СЕЗОНЪТ ЗА ЯМБОЛ ПРИКЛЮЧИ
 
Untitled Document


ИВАН ЧОЛАКОВ -ГУРУТО НА ЯМБОЛСКИЯТ БАСКЕТБОЛ

 

Иван Чолаков е роден на 5 януари 1959 г. в Елхово. През 1970 г. започва занимания по баскетбол в групите на треньора Симеон Варчев. В България тогава няма по-добро обучение от това, което дава младия тогава специалист. За това говори и спечелените шампионски титли при подрастващите. След като през 1972 г. ставаме първи при момчетата, през следващата година се повтаря този успех само, че при година по-малките. В този отбор участва и Чолаков. През 1976 г. също с негово участие, отбора на юноши старша възраст на Лъсков - Ямбол е отново шампион на България.

Иван Чолаков няма щастието да е сред момчетата попаднали в първия отбор на Ямбол, а от тук и удоволствието да спечели бронзовите медали през 1977 за Купата на България и през 1979 за Държавно първенство.

Две години Чолаков е извън баскетбола, защото отбива редовната си военна служба. След уволнението си при разговор със Симеон Варчев се решава той да не продължи състезателната си кариера, а да се захване с треньорския занаят. Така през 1979 г. започва славната негова треньорска кариера.

Момчетата от първата му треньорска група са родени през 1968-69 г. Следващият набор, с който се захваща е момчета родени през 1973-74 г. Придобивайки с годините по-голям опит не закъсняват и престижните класирания на отборите, които ръководи. С второто си треньорско поколение става 3-ти за момчета през 1987 и отново 3-ти през 1989 г. , но при кадетите.

През 80-те години, през които Иван Чолаков се формира като треньор ямболския баскетбол се на мира в жестока криза. След като правим няколко неуспешни опита в началото на десетилетието да се завърнем в елита, настъпват агонизиращи години, през които достигаме дъното. Сменят се треньори, но никой от тях не може да изведе отбора от там. Ръководството на клуба се решава на драстично подмладяване с 16 – 17 годишни юноши трениращи при Чолаков, подкрепени от няколко по-опитни играчи като бившите негови възпитаници Стоил Стоилов, Пламен Димитров и Иван Георгиев и разбира се капитана Гено Плачков. Най-печелившия ход от цялото това решение е назначаването за старши треньор на изпълнения с амбиция за доказване млад специалист. Годината е 1989. След това ще последват цели 13 години до 2002, през които съдбата на баскетбола, генералския жезъл е в ръцете на най-успелия ямболски треньор, треньора с най-дълъг стаж като такъв на представителен мъжки, ямболски баскетболен отбор.

Два сезона се явяват като преходни за този перспективен отбор. След като младите таланти сред които изпъкват Румен Шопов, Ангел Стефанов и Цветан Гачев по натрупват опит се преминава към следващата, така бленувана за ямболци цел – влизане в "А”РБГ.

До този момент в Ямбол никога не са играли чуждестранни баскетболисти, но през сезон 1992/93 и това се случва, не и без съществения принос на председателя на клуба и кмет на Ямбол г-н Стоян Стоянов. С негова помощ Чолаков е командирован в Краснодар. Там професионално набитото му око набелязва един истински бисер. Въпреки, че “стреля в тъмното”, тъй като не може да наблюдава в игра въпросния руснак, треньора ни удря право в десетката. Така през есента на 1992 г. в гада ни пристига Н.В. Анатолий Ясинский – Възродителя. Заедно с Анатолий е привлечен и втори руснак – гарда Сергей Бураков.

 

От тук нататък започва неговата приказка!

През сезон 1992/93 г. , ръководството на БФ Баскетбол приема отворена система за попълване на А-баскетболна група, като за целта се провеждат два квалификационни турнира в Бургас и Димитровград. Пред невярващият на късмета си Иван Чолаков, поразяващата ръка на Ясинский прави чудеса. Възпитаниците му са вдъхновени, а в края на турнирите визата за елита е вече в джоба на мустакатия спец. Ямбол изпада в делириум, а Чолаковото име е произнасяно с респект. След 12 години мъки и страдания носещият името “Тунджа” ямболски баскетболен отбор е в групата на майсторите. Способността на треньора да мотивира състезателите си дава резултат още в първия мач. Пред зажаднелите за голям баскетбол наши съграждани е победен Държавния шампион ЦСКА. Резултатът е приет като сензация. От тук нататък няма да има български отбор, който да не си е тръгвал победен от Чолаковата чета. Оределите преди трибуни с всеки изминал сезон се пълнят и така се осъществява една голяма негова мечта - интереса към отбора да се възроди, спомените да оживеят.

Още в дебютният си сезон като треньор на отбор играещ в А”РБГ” е постигнат и голям успех. Участие във финалната четворка за Купата на България, като само контузии и заболяване на основни играчи ни попречва да вземем и медал. Следват сезони на непрекъснат възход и прогрес в основата, на който неизменно стои Чолаков. Годините са трудни в икономически план и освен треньор той се явява и като мениджър, организатор и какво ли още не. Въпреки неволите отбора ни е постоянен участник в А група. Само през сезон 1994/95 отпадаме, но след квалификационен турнир изобилстващ от не спортсменско поведение на наши съперници. Чолаков обаче намира верните ходове, стяга редиците и още следващата година се връщаме там където ни е мястото – в А”РБГ”.

Още един паметен мач се запечатва в треньорското съзнание. В първата среща от сезон 1995/96 на сред Димитровград е победена “звездната” селекция на Компакт на Петко Маринов. Големият специалист явно ще запомни добре треньора, който му нанася това поражение, защото само след две години ще покани Чолаков да му стане помощник в Националния мъжки отбор на България. Съвместната им работа ще продължи цели 5 години до 2001. Това обаче съвсем не е първата изява на Иван Чолаков като национален треньор. Още през 1993 г. виждайки хъса, с който работи е избран за ст. треньор на юношеския НО – набор 1975/76, с който отбор участва в традиционния международен турнир “Старт” през 1993 и 1994 г. През следващата година извежда националния отбор родени 1974 до 8-мо място на Европейското юношеско първенство провело се в Турция. През 1998 г е и помощник на Дарин Великов в младежкия НО родени през 1976/77 г. Като селекционер на отбор мъже до 20 год. на България е Европейски шампион в дивизия "Б" през 2005 г. Като такъв е участник и в Европейското първенство за юноши - 1996 и мъже до 20 г. - 2006.

До 1998 г. ямболските отбори , които води Чолаков са с бюджет в пъти по-малко от тези на водещите отбори в страната. Това обаче не пречи “Диана” Арена да се превърне в ад за лидерите. С всеки изминал сезон взетите им скалпове се увеличават, а това в най-голяма степен се дължи на голямата тактическа мъдрост и психологически усет, които притежава нашият съгражданин. Водените от него състезатели винаги играят на върха на възможностите си, колектива е превъзходен. Може би именно тези негови качества му дават най-голямото предимство пред колегите му.

Съдбовен за баскетбола ни се оказва сезон 1998/1999 г. Тогава частната газова компания “Овергаз” поема издръжката на отбора. За първи път Чолаков може да направи селекция, която желае. Въпреки, че целта е 5-6 място “Ямболгаз-92” финишира 4-ти, само на победа от бронзовите медали. През следващият сезон Иван Чолаков извежда ямболския баскетбол до бронзовите медали след цели 21 години чакане. След края на мача срещу ЦСКА присъстващите в митичната “Диана” зрители може би стават свидетели на най-сърцераздирателните баскетболни минути в баскет историята на града ни. Разплакани от радост наши съграждани аплодират своите герои, а ехото разнася на всякъде възторженото “Иваааан Чолааааков”. През следващите две години този рефрен ще се припява на всеки домакински мач на Ямболгаз. След тази голяма еуфория едно става ясно, целта пред отбора ни е само една – шампионска титла.

През сезон 2000-2001 г. воденият от Чолаков отбор достига връх в представянето си със спечелването на сребърните медали. Дълго изграждания от треньора ни отбор вече се чувства съзрял за последната крачка до върха. За мнозина неочаквано обаче тази последна крачка е възложена да направи не изградилия си голям авторитет наш съгражданин. Шампионските амбиции са възложени на украинското недоразумение Лебединцев. След 6-тия кръг на Първенството обаче се разбира, че само един е призван да изкачи баскетболният Олимп. Украинеца си тръгва нежелан и по-нисък от тревата, а месеци по-късно, на шестия ден на шестия месец на годината в софийската зала “Универсиада” Иван Чолаков приема шампионските поздрави на признателните си съграждани, а познатият рефрен ехти навред.
След като два сезона не е начело на ямболския отбор (2002-2004) Иван Чолаков отново става старши треньор през сезон 2004-2005. Той ще остане такъв още 9 години до края на сезон 2012-2013. През този период Ямбол печели още два бронзови медала. По този начин цели седем формации на Ямбол в неговата история ще бъдат медалисти. Пет от тях са свързани с Иван Чолаков като старши треньор. Общо 22 сезона той е начело на нашия отбор. Това е безпрецедентен резултат въобще в историята на българския баскетбол.

Непременно трябва да споменем, че Чолаков е и първият треньор, който води ямболски отбор в евротурнирите. Малко отбори могат да се похвалят с победа при своя дебют в Европа. Иван прави това с Ямболгаз на 19 септември 1999 г. Победена е милионната селекция на Пинар Каршияка – Измир. През периода 1999-2002, треньора ще води отбора в 20 евро битки. Баланса победи загуби е положителен ( 11-9 ), като само лошо стечение на обстоятелствата пречат да изведе отбора ни до финалната четворка на NEBL Open 2002, там където нито един български отбор не е бил.

“Мили приятели, позволете ми от мое име, от името на целия отбор да изразя признателността ни за участието, което имахте за спечелването на тази Титла. Ние играхме за Вас, ние станахме Шампиони благодарение на Вас, ние станахме Шампиони за Вас. Пред всички Ви искам да изкажа своята огромна благодарност за тази Титла, която е Ваша. Прекланям се пред всички Вас от сърце. Шампиони сме ние, Ямбол!“. Цитираните тук думи, казани от Иван Чолаков пред многобройните привърженици на баскетбола в град Ямбол при тържеството последвало спечелването на Шампионската титла показват неговото професионално верую. Него не го интересува толкова класиране , медали, слава. Всичките си усилия, всичките му мечти са насочени към това, хората в Ямбол да бъдат щастливи и горди със своя отбор.

Иван Чолаков е треньор от "Залата на славата" на ямболския баскетбол и включен в "символичния отбор" на Ямбол на XX век. Ямболският баскетболен специалист донесъл най-големите успехи на ямболския баскетбол до този момент. Треньор със статут на легенда в ямболския баскетбол.


Untitled Document