АЛО, НЕДОСЕГАЕМИТЕ
29 април 2008

Написването на тази статия е продиктувана от изключително неудачното и направо позорно рефериране на опороченият от съдиите баскетболен мач между Ямбол и Левски.
В този мач по трибуните на Диана Арена имаше повече от 1500 зрители. Може би това е и най-посетеният баскетболен двубой от таз годишното първенство. След подобно слабо съдийство на другият ни домакински мач обаче те ще бъдат три пъти по малко, защото няма да вярват, че ще победи ме играейки и срещу реферите. Но това едва ли притеснява хората със свирките. Дали ще има сто или хиляда и сто зрители за тях е все едно. Хонорара им не зависи от това. Но за нас това има значение. Общинските съветници на Ямбол отпускат не малка сума пари от не толкова големия бюджет на града ни за баскетбол, защото този спорт има голямо социално значение за ямболци. Те дават нашите пари събирани от труда ни. Дават ги за нас, за да можем да изпитаме удоволствието от красивата игра, да бъдем щастливи в не лекото си ежедневие. Баскетболният отбор трябва да ни осигури това, а дали го прави до голяма степен зависи и от броя на присъстващите в залата. Баскетболът в Ямбол съществува заради гражданите му, които обичат тази игра, но с какво вие господа рефери допринасяте за нашето удоволствие. За пристрастното си съдийство вие не получавате пари от облагодетелстваните. Знаем го. С тези малки бюджети на българските баскетболни отбори и с известен шампион още преди започването на първенството няма как това да стане, но страхът ви да не би да бъдете обвинени от силните на деня ви пречи. За да сте рахат с хората, с които всеки ден се виждате и да не ви гледат те на криво им помагате, а ония провинциалисти само да се обадят и ще им резнете главите. От такива като нас полза нямате. Такава е елементарната ви логика. Вие сте недосегаеми и винаги прави. Проблема никога не е във вас. Освиркванията и дюдюканият по ваш адрес са от неудачници избиващи комплекси. От хора, които не могат да се мерят с вашия интелект и способности. Те са някакви досадни плебеи, които имат дързостта да ви противоречат. Ало, специалните, поне половината от тези нещастници според вас, са играли и гледали повече баскетбол от колкото почти цялата ви съдийска колегия.
Разберете, спорта и в частност баскетбола са за хората по трибуните, а ви сте само допълнение към шоуто. Играчите и треньорите са главно действащите лица и те трябва да се уважават. Ако ги няма тях няма да има и баскетбол, а нямали баскетбол вие сте излишни. Не че и сега има някаква полза от вас де.
Както забелязвате в написаното до сега никъде на става въпрос за победи, загуби и резултат. Левски сигурно щеше да спечели дори и да не бяхте изгонили за лични нарушения един от лидерите ни само след 12 минути игра, но неадекватното ви рефериране бе жалко и развалихте очакваният празник на феновете, а те бяха готови за него. Този празник можеше да се състои дори и да не бяхме победили по качественият от нас съперник. Феновете на Диана Арена са аплодира ли любимците си дори и когато са губили мачовете си. Намирали са и сили да поздравят и по-достойният за победата наш опонент, но винаги усещат фалша на вашата свирня.

Статията е написана от ямболски фен и по никакъв начин не задължава и не е позиция на БК”Тунджа” – Ямбол.