yambolbasketball.com
 
с подкрепата на
       
news score@schedule statistics ranking team fanzone
         
 
Untitled Document
Untitled Document


ИВАН СТОЯНОВ - БАДЖО
АРХИТЕКТЪТ НА ЯМБОЛСКИЯ БАСКЕТБОЛ

Иван Стоянов е роден е в село Радуил, Самоковска община, на 14 юни 1931 г. Четири години по-късно родителите му се местят в Плевен, след като баща му поема управлението на склад за дървен материал в града.
Иван непрекъснато се въртял около батко си и го наричал с гальовното "бачо", от където по-късно дошло и прозвището Баджо, останало му и до днес.
Първите спомени на Баджо за баскетбола са от месеците след като през 1944 г. властта в България била сменена, а световната война все още бушувала. В ония трудни времена Иван и няколко момчета на неговата възраст се увличали от футбол и волейбол. Посоката на спортното му развитие и на живота му била променена от един италианец - Джовани Клева, също запален спортист. Чужденецът, останал в Плевен по неизвестни вече причини, бил единственият в града, който можел да играе баскетбол и знаел правилата на играта. По негово настояване в тогавашния завод "Вапцаров" направили баскетболен кош с метално табло, което трябвало да закачат във винаги пълната с момчета зала "Юнак" в центъра на Плевен. 13-годишният Баджо не знаел за акцията на италианеца, когато случайно след разходка с приятели решили да се отбият в "Юнак", за да поиграят волейбол. Любопитни какво става, те не само зазяпали с удивление новото табло, но решили да се включат и в монтажа му. После, когато всичко било готово, заедно с останалите в залата започнали да тупат топката и да стрелят в коша. Още след първите няколко подавания всички останали запленени от новата игра. Баджо ясно си спомня как Джовани им показал една - две тънкости, като дриблирането и броя на крачките в него. Това била първата тренировка по баскетбол в Плевен за всички времена, макар и импровизирана. За него пък тя се оказала първата стъпка в занаят, за който преди това не бил и помислял - треньорството. „Тогава можех и да не вляза в залата - можех да се прибера в къщи или да отида да ритам някъде на открито, но явно такава ми е била съдбата“, категоричен е Баджо.
След тази случка Иван Стоянов и приятелите му, сякаш забравили всичко друго. Продължавали да се събират в "Юнак", за да пострелят в коша - толкова се запалили, че идвали по няколко пъти на ден в залата. Джовани им разкривал нови и нови тайни и тънкости в играта, после често ги оставял сами с топката, защото бил ангажиран със свои задачи. Така постепенно малкият Иван Стоянов започнал хем да играе, хем да показва на всеки новодошъл как се играе. Вечер пък, когато се прибирал вкъщи, трескаво грабвал книги, за да прочете всичко, което успявал да намери за баскетбола. Томовете с литература, купувани и събирани през годините, Баджо още пази в дома си. Самоукият треньор не се уморявал да се самообразова и като играч, и като треньор.
Баджо си спомня с подробности есента на 1951 година. Тогава работел във "Вапцаров" и водел тренировки в салончето към черквата "Света Параскева". Един следобед в заличката, без той да разбере, влязъл Димитър Григоров, треньор в плевенското дружество "Торпедо", заедно с други двама мъже. Наблюдавали скришом тренировката, а когато тя приключила, непознатите отишли при него и се представили. Казали му, че заниманието е минало отлично и че официално го назначават за треньор. "Като работник в завода взимах 160 лева, а като платен треньор - 600 лв.", спомня си още Иван Стоянов. Вместо да си купи нещо за спомен от първата заплата, той събрал всички баскетболисти и познати спортисти в беседката на двора, за да се почерпят с вино, приготвено от баща му, и да замезят порядъчно, както се полагало, за треньорското назначение. Така на 20 години започва на практика славната професионална треньорска кариера на Иван Стоянов.
1951 година той запомнил и с друго. Тогава се провели двата мача, които Иван Стоянов определя като най-впечатляващи в кариерата му - момчетата от Плевен, които той ръководел, срещу четвъртите в Европа - от националния отбор на България. Изиграли се две срещи. Едната плевенчани загубили, но в другата надделели над авторитетния си противник.
В работата си Иван Стоянов държал преди всичко на дисциплината и точността - състезателите да идват навреме в залата и да си тръгват, когато той прецени. Въпреки това всички негови възпитаници го обичали.
Георги Панов, Любомир Панов, Иван Цончев, Никола Илов, Атанас Пейчински са само част от плевенските баскетболисти, открили първо при него красотата на тази игра, а после продължили спортните си кариери в София и националния тим.
Годината 1958 откри нова страница в историята на ямболския баскетбол. На 1, 2 и 3 май в нашия град за първи път се организира първомайски баскетболен турнир за мъже за купата и наградите на Градския народен съвет - Ямбол. Върнем ли се назад във времето, трябва с благодарност да се отнесем към инициаторите за организирането и провеждането на тези останали във времето традиционни първомайски баскетболни турнири. Имената на тези, които поставиха началото на станалата все по-популярна не само в града ни спортна проява, са Борислав Лозев, д-р Славчо Славов и Дянко Чавдаров.
В тези турнири, проведени на импровизираната, но осветена площадка на пистата на стадион "Н.Лъсков " (днес "Тунджа"), а в последствие и на площадка „Комсомолец“ постоянно участие взема и отбора на Спартак Плевен. Качеството и стила на игра на плевенския отбор, както и големият ентусиазъм и компетентност, с която техния треньор води мачовете правят впечатление на ръководителите на баскетбола в Ямбол. Плевенският треньор се казва ….. Иван Стоянов. Запознавайки се с неговата спортна биография и възползвайки се от неразбирателството му с плевенските спортни деятели, тогавашния председател на секцията по баскетбол към ДФС „Н.Лъсков“ – Ямбол Дянко Чавдаров прави един забележителен ход, за който той тогава едва ли е предполагал, че ще се окаже един от най-сполучливите в историята на ямболския баскетбол. Той предлага поста на старши треньор на отбора ни на Иван Стоянов – Баджо. Той приема и така се превръща в първият щатен треньор по баскетбол в историята ни. По думите на Стоянов парите не са били кой знае колко, но в Ямбол намира така необходимата среда за своя талант и пословичен ентусиазъм и работохолизъм.
Така в началото на лятото на 1961 г. Иван Стоянов пристига в Ямбол и веднага се заема за работа. Първото, което е направил е да обиколи ямболските училища и гимназии за да подбере момчета и момичета, които да се занимават с баскетбол. „Привличах за играта онези, които бяха влюбени в баскетбола истински“, разкрива едно от разковничетата за своя успех Иван Стоянов.
Един от тях били вече трениращият в Първа гимназия в града ни Вълчо Йорданов, а другият е Димитър Георгиев, които след време ще се превърнат в легенди за ямболския баскетбол. Те се присъединяват към вече утвърдените състезатели в Ямбол Добри Русев, Велчо Петров, Васил Арапов и Дойчо Начев.
Зареждат се дни на упорита работа. По цял ден спортната площадка "Комсомолец" в градската градина е пренаселена от юноши и девойки, дошли да овладяват тънкостите на баскетболната игра. Вечер на осветление тренировките продължават с представителните отбори мъже и жени. Сформират се отбори от всички възрастови групи. Зачестяват и междуградските срещи. Търсят се контакти със силни съперници. Обменя се опит с по-напредналите. Осъществяват се международни контакти и участия в силни турнири в Чехия и Полша. В основата на всичко това е Иван Стоянов – Баджо.
1961 година е много успешна за женския представителен отбор на Ямбол. След спечелването на квалификациите със силните състави от Хасково, Бургас и Свищов, нашият отбор придобива право да участва във финалните срещи на републиканското първенство, играни в София от 6 до 12 декември. Това се случва за първи път. По тогавашната система за провеждане на първенството класирането за този финален турнир с участие само на осемте най-добри отбора в България се равнява на влизане в „А“ РБГ. Това безспорно е един голям успех. Състезателките, донесли тази първа радост за женския ни баскетбол са: Албина-Виола Карлмихайлова, Димитрина (Дида) Кьосева, Иванка (Нуша) Шуманова, Деша Костова, Лидия Граматикова, Кичка Димитрова, Вяра Павлова, Берсен Чобанова, Иванка Тошева и Иванка Вълкова. Треньор на отбора е Иван Стоянов, който постига всичко това само след няколко месеца работа с тези момичета.
През тази 1961 г. мъжкият отбор на „Н.Лъсков“ се състезава в Югоизточна "Б" РБГ. След завоюване на първото място в групата следва участие в квалификационен турнир в гр. Сливен. Със заемането на първото място и в този турнира, отборът ни придобива право да участва в нов турнир, който ще определи новите членове на "А" РБГ. Срещите се провеждат в София в спортната зала "Сливница".
Месец февруари 1962 остава паметен за мъжкия баскетбол в Ямбол.
След победи над отборите на Бургас, Велико Търново, Дупница и Сливен ямболския състав воден от своя играещ треньор Иван Стоянов – Баджо за първи път в своята история става член на провинциалната "А" РБГ. Баскетболистите на този славен отбор са Добри Русев, Вълчо Йорданов, Васил Арапов, Велчо Петров, Стоян Тодоров, Иван Газдов, Георги Семерджиев, Дойчо Начев и младите надежди Христо Тасков, Янко Желев и Стефан Борилков.
Решителният мач, който ни класира в „А“ РБГ е срещу В.Търново. В него настъпва истинска драма. Ямбол губи 15 минути преди края с цели 16 точки. Тогава Иван Стоянов съблича треньорския анцуг и влиза в игра. Мачът се обръща, за да го спечелим на края с две точки - 71-69. На този турнир голяма чат от състезатели били с температура, болни от грип. Благодарение на заразителния ентусиазъм и мотивационни качества на Иван Стоянов тези момчета намират сили и любов към родния град, превъзмогнат всички това и постигнат високата цел! На гарата в Ямбол признателните любители на баскетбола ги посрещат като герой.
След края на сезона, който завършва юни 1962 Иван Стоянов се връща в Плевен за да води женския отбор на града. Престоят му в града, в който е израсъл е кратък и след по-малко от една година на 1 март 1963 той се връща в Ямбол, където си е спечелил голямо уважение и симпатии. След завръщането си Иван Стоянов намира още един бисер за ямболския баскетбол. Той редовно наблюдава градските и окръжните първенства. Средношколецът Иван Ангелов става един от неговите избраници. Още тогава, макар и все още в юношеска възраст, той бързо разкрива своите огромни възможности. Благодарение на големият си треньор той израства много в баскетболната игра и след време, изявите му на баскетболната площадка му донесоха статут на легенда.
След упорита работа Иван Стоянов отново вкарва отборът на „Н.Лъсков“ – мъже във вече единната „А“ РБГ за сезон 1966-67.
Стилът на Иван Стоянов проповядвал бърз преход от защита в нападение. Отборите му провеждали много добре контра атаката след отнета от противника топка. Той изисквал бързи подавания по възможност още от въздуха и игра с малко дрибъл.  В постепенното нападение бил новатор. Един от първите въвел комбинации и заслони в българския баскетбол.
Голяма заслуга на Иван Стоянов – Баджо обаче се състои най-вече в изграждането на стройна система и организация както по селекцията, така и по провеждането на учебно-тренировъчния процес. Той е проявявал находчивост и умение по отношение на привличането на обществените и държавни ръководители към задачите, проблемите и пропагандирането на баскетболната игра в нашия град.
След тръгването си от Ямбол през септември 1969 година той оставил след себе си равностойни нему последователи. Той създава едно ядро от местни състезатели, които дълго време са в основата на успехите на ямболски баскетбол. Става баскетболният корифей с признанието за „най-голям принос за развитието и популяризирането на баскетболната игра в града ни“.
Добротата и гостоприемството на Баджо са станали пословични през годините, твърдят всички, които го познават.
Баджо и сега посреща гости в къщата си на улица "Кала Тепе" в Плевен, откъдето се вижда целият град, близо е до спортните игрища и зали, а мястото е определено отдавна от него като райското кътче на Плевен. По обедно време на масата в кухнята той подрежда прибори и салфетки, защото очаква гости както някога. Само дето те все по-рядко идват. Не остава никога и без кутия с шоколадови бонбони, за да има с какво да почерпи всеки, който е решил да се отбие при него. Години наред в къщата на Баджо е гъмжало от гости, хора не само от Плевен, а от различни краища на страната, които той с радост е посрещал. Понякога при него са отсядали цели отбори, нямало стая, която да оставала празна. Никой не си е тръгвал от дома му гладен..
Спомените на Иван Стоянов го връщат и към 60-те години на миналия век, когато покрил всички изисквания, за да получи званието "заслужил треньор". Заради бюрократични спънки обаче и необяснимо забавяне из канцелариите на дружества и министерства, документите му станали готови едва през 1980 година.
Баджо твърди, че забавянето, с което получава оценката "заслужил", не го е ощетило. Радва се, че е оставил диря след себе си, че е човек, който е живял и все още живее с красивата игра. Тежко приемал загубите, няколко дена след тях просто се е разболявал. После обаче пак се изправял и продължавал. Такава е треньорската работа - низ от победи и загуби, от радости и тревоги.
В момента баскетболът вече го има само от малкия екран. Денят му вече минава далеч по-простичко и обикновено, откъснат от шумните зали и бурните възгласи на запалянковците. Събужда се в 6,30 часа сутринта, пие прясно мляко от близкия магазин или закусва със супа, после тръгва на разходка от къщата си на "Кала Тепе" до Втора поликлиника и се връща обратно, за да обядва. Следобед изминава повторно същия маршрут. И при 40 градуса над нулата, и при кучи студ от минус 10 градуса никой и нищо не е в състояние да му попречи на тези километрични разходки. Твърди, че така се поддържа във форма. Както и като си готви сам странни манджи, в които задължително слага плодове - я ябълки или круши от градината, я тиква, понякога дори череши. Така яхниите му ставали екзотични, а към тях прибавял и по чашка домашно винце или ракийка.
Ако трябваше да изживее живота си отново, Баджо е категоричен, че пак би се захванал с баскетбол, че отново би започнал да отразява работата си в дневници, да ги трупа един след друг и да ги пази. За да ги събере в книга, като вече подготвената, за която твърди, че има по-скоро документална стойност, защото събира на едно място историята на баскетбола. Тя е с простичкото заглавие "Моят живот", а мечтата му е един ден някой да я издаде, за да види бял свят, защото баскетболът го заслужава.
Иван Стоянов е треньор от „Залата на славата“ на ямболския баскетбол.
Обявен е за личността с „най-съществен принос“ за развитието на баскетбола в Ямбол.
И до ден днешен се ползва с изключителен респект и признателност от своите възпитаници, които дължат своето баскетболно и човешко развитие на своят обичан „тренер“.
Иван Стоянов – Баджо е със статут на легенда в ямболския баскетбол.

 

 

 

 


Untitled Document