yambolbasketball.com
 
с подкрепата на
       
news score@schedule statistics ranking team fanzone
         
 
Untitled Document
ПРЕДИШЕН МАЧ
ПРЕДСТОЯЩ МАЧ
СЛЕДВАЩ МАЧ

ЧЕТВЪРТЪК, 27 АПРИЛ; ПЛЕЙИФИ 2017
ЯМБОЛ 71 @ ЛУКОЙЛ АК. 109
стат | видео

Лукойл води 1-0
ЯМБОЛ
VS
ЛУКОЙЛ
29 АПРИЛ
/СЪБОТА/

19.30 ЧАСА
ЯМБОЛ
ДИАНА АРЕНА
 
Untitled Document


АНАТОЛИЙ ЯСИНСКИЙ - НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО "ВЪЗРОДИТЕЛЯТ"

България има една сакрална дата, 1-ви ноември. Дата свързана с българското възраждане. Дата, избрана да покажем нашето преклонение пред големите българи, запазили националната ни гордост и памет. Ямболският баскетбол също има такава дата, деня в който един чужденец пристига в Ямбол. Той е руснак и се казва Анатолий Ясинский - първият чужденец облякъл екипа на нашия представителен мъжки отбор. След неговото идване в града ни, след 12 годишно прекъсване, Ямбол отново има отбор в елита. Спомените ни оживяха. Ямболският баскетбол се възроди отново.

Анатолий Петрович Ясинский е роден на 1 юни 1962 година в Смоленск - Русия. Започва да се занимава с баскетбол през 1974 г., когато е на дванадесет години. Само след три години през 1977 е включен в мъжкият отбор на Смоленск и в кадетския национален отбор на Русия. През следващата 1978 г. вече играе и за сборния отбор на СССР в същата възрастова група. С него той участва в традиционния международен турнир „Дружба”, който се провежда в Ямбол през 1978 г. Съветският отбор печели състезанието, а зрителският интерес и обстановката в зала „Диана” остават трайни спомени в съзнанието на младият баскетболист. По-късно, както се оказва, това изиграва изключително влияние Анатолий да приеме поканата на И. Чолаков да играе за Ямбол.

През 1979 г. по препоръка на своя треньор в Смоленск, Анатолий сменя отбора си в Русия и отива да играе за Краснодар, състезаващ се тогава в силната 1-ва лига на СССР. В редиците на този отбор е до 1991 г., с едно едногодишно прекъсване през сезон 1981-82 г., когато се мести в отбора от Висшата лига на СССР „Спартак” от Ленинград (сега Санкт Петербург). През 1984 г. с отбора на Краснодар става шампион на Русия.

Ясинский продължава да играе и за юношеските национални гарнитури на СССР. През 1979 г. участва на Европейското първенство, което незнайно защо се провежда в Сирия. Там отборът му заема 5-то място, което за амбициите на тогавашната съветска империя означава провал. На следващото първенство на Европа обаче, през 1980 година, с А. Ясинский в редиците си СССР става Европейски шампион на първенството за юноши до 18 години състояло се в Югославия. В този отбор заедно с Толята е включен и друг баскетболист играл за Ямбол - С. Гришаев. Преди да спечели европейското той е участвал и на турнира за „наградата на София", а "Сборная" е провел подготовката си на „Спортпалас” във Варна.

А. Ясинский за първи път излиза да играе в чужбина, когато е вече на 29 години. През сезон 1991-92 г. участва в първенството на Тунис с отбора на „Монасир”. С него достига до финалния мач за купата на африканската държава.
През есента на 1992 г. Анатолий вече е стегнал куфарите си за Тунис, когато в Краснодар пристига младият тогава наставник на „Тунджа” - Ямбол Ив. Чолаков. Той е командирован в Русия да търси качествени попълнение за ямболският отбор, с които да щурмува елитната българска дивизия. Чолаков се спира на няколко играчи от Краснодар, но техния треньор не е благосклонен да се раздели с тях. Тогава му предлагат един бивш техен играч – А. Ясинский. Без дори да го види как играе, треньорът на „Тунджа” му предлага договор. Анатолий въобще не се колебае. Той има отлични впечатления от България и Ямбол и вместо в Тунис през есента на 1992 г. акостира в нашия град.
Привличането на Анатолий в отбора на Ямбол е удар в десетката. Това се оказва трансфер № 1 за Ямбол, след този на Г. Глушков през 1975. Отборът и градът ни има изключителен шанс да попаднат на рядко срещано баскетболно дарование и невероятна личност.

Само два дни след пристигането си в Ямбол той веднага заминава с отбора ни за участие в квалификационен турнир за влизане в „А” РБГ, който се провежда в Бургас. Руснакът направо се включва в официалните мачове, без дори да е провел и една тренировка, без никой да е запознат с неговите баскетболни качества, дори и неговия треньор. Край морето обаче Анатолий прави чудеса. Пред невярващият поглед на И. Чолаков и своите нови съотборници, руснака вкарва кош след кош. Той е истинска машина за точки. Победа след победа и Ямбол постига заветната цел. След дванадесет години отново влиза ме сред българския баскетболен елит. Градът ни е в делириум. Наред с имената на познатите ни играчи и треньор се споменава и едно друго име. На тайнственият руснак, който възкреси нашите мечти. Всички се питат, кой е този баскетболен чародей? Наистина ли може сам да победи всеки отбор? Отговорът на тези въпроси не закъснява.

Ямбол се е приготвил за празник. След дванадесет години лутане в долния ешалон идва денят, в който трябва да изиграем първият си домакински мач на Диана Арена сред най-добрите. Съдбата си знае своето. Какъв по-подходящ съперник може да има за този паметен ден от актуалният шампион на страната, българският колос ЦСКА.
Залата е претъпкана до дупка час преди началото на двубоя. Незапознатите разпитват, а по-близките до делата на отбора ни го сочат с пръст, него, мисията, Н.В. „Възродителят”! Дългоочакваният момент настъпва. Началото е дадено. Пред неистовата подкрепа от трибуните нашите баскетболисти надскачат възможностите. След последната сирена за край на мача пълният с бивши и настоящи национали „червен отбор” капитулира. Новакът в „А” група, не помирисалият толкова дълго време голям баскетбол отбор от Ямбол сътворява сензация. Победен е шампионът ЦСКА. Сензационна е и играта на А. Ясинский, който не среща прегради.
Едно е ясно, Ямбол намира своя нов кумир, а той своя баскетболен Клоундайк.

Анатолий играе в два поредни сезона за „Тунджа” – Ямбол. Безпаричието в клуба обаче го принуждава да се върне в Русия. Той приема предложението на отбора от Суперлигата „Автодор” - Саратов. Съдбата обаче пак ще го върне в Ямбол. В Саратов Ясинский получава една мистериозна контузия. Заедно с един свой съотборник катастрофират на пътя със служебната „Лада” в неправилно движещ се трактор. Въпреки, че не чувства никакви болки, трицепса на стрелящата му дясна ръка отказва да работи. Дори от два метра той не може да изпрати топката до коша. Амбициозните негови началници никак не се церемонят и освобождават Анатолий от отбора в един толкова труден за него момент, когато черни мисли са преминавали през главата му, че вече е свършил за баскетбола.
След дълга почивка мускулът му заработва и ръката му продължава да бъде постарому точна. Ямбол помни човека, който го е дарил с толкова радост и си го прибира отново през сезон 1995-96. През тази година в баскетболното първенство на България властват провинциалните отбори на „Плама” – Плевен и „Компакт” – Димитровград. Още в първия кръг „Тунджа” – Ямбол има мач с един от тях. В Димитровград ни престой двубой с тръгналата да става шампион, чета на П. Маринов, пълна с чужденци и български национали. Картината от пресъздаденият мач с ЦСКА през 1992 г. се повтаря. Баскетболът в България преживява „Дежа Вю”. Скъпата селекция на домакините е победена отново от „новака” от Ямбол ( през сезон 1994-95 г. „Тунджа” – Ямбол играе в „Б” група, след като не може да преодолее квалификационния турнир за оставане сред елита.), в редиците на който отново блести нашият герой. След този мач настъпват революционни промени сред димитровградчани. Началниците на тръгналият да покорява баскетболен връх отбор освобождават много от прехвалените си „звезди”. Треньорът им П. Маринов веднага изявява желание да има в отбора си А. Ясинский. Без дори да се стигне до някакви по-сериозни преговори Анатолий отказва и остава верен на Ямбол. Ето как той обяснява решението си: „ За мен е неразумно да сменяш или променяш нещо, от което си доволен, с което се чувстваш щастлив. А и как можеш да разочароваш хора, които разчитат на теб, които ти вярват и се надяват да им помогнеш отборът им да играе по-добре и да побеждава. Та в Ямбол всички живееха с успехите и неуспехите на баскетболния си отбор, а аз знаех, че с играта си мога да ги направя малко по-щастливи.”

Следва един успешен сезон, в който отборът ни заема 7-то място – най-високото класиране от както сме се върнали в елита, резултат постигнат най-вече благодарение на „нашето момче”. За следващите два сезона обаче Ямбол отново не може да задържи своя най-добър играч. През сезон 1996-97 Ясинский играе за отборът от първата руска лига. Той се казва „Майкоп” (Краснодарска област). С отличната си игра Толя ги вкарва в Суперлигата на Русия, но през следващият сезон 1997-98 се мести край Босфора да се включва в състава на елитния отбор от Истанбул - „Истанбулспор”, които го е желаел още при престоят му в Ямбол. На полусезона обаче турският клуб фалира и Анатолий се пребира в Краснодар.

Сезон 1998-99 е повратен за ямболският баскетбол. Частната газова компания на нашият съгражданин С. Дончев „Овергаз” се заема с финансирането на отбора. Амбициите ни порастват. Ст. треньорът ни Ив. Чолаков не може и да си помисли, че целите могат да бъдат постигнати без играча, които го легитимира в българския баскетбол. Той веднага се свързва с Ясинский и го взема в отбора, за да почнем крачка по крачка да се катерим към върха.
През сезонът, в който Анатолий отново се връща край водите на Тунджа за първи път след двадесет години отборът ни достига до плейофен сблъсък за разпределение на медалите. Срещу „Фикосота” – Шумен оставаме само на победа от заветната цел. През следващият сезон 1999-2000 обаче тя е достигната. Съотборници на Толята стават още двама класни баскетболисти – Е. Стаменов и С. Димурин и след двадесет и една години чакане Ямбол отново е с медал от Държавното първенство по баскетбол за мъже. В трети решителен мач от плейофната серия е надигран отборът на ЦСКА и баскетболистите ни заслужено се окичват с бронзовите медали. Атмосферата създадена от зрителите на Диана Арена е неописуема. Това може би е най-вълнуващият момент за много наши съграждани в залата. Изпаднали в екстаз, една част от феновете подскачаха и се радваха като деца, други изпращаха благодарствени молитви към небето, по-чувствителните не скриваха сълзите в очите си. Всички заедно обаче изригват като вулкан, когато бе връчена купата на нашия капитан, а той се казва Анатолий Ясинский.

 

Освен със спечелването на медалите, сезон 1999-2000 ще остане паметен и с това, че за първи път ямболският отбор игра в Европейски клубен турнир. В дебютният ни мач в него беше победена милионната селекция на „Пинар Каршияка” – Измир. В редиците на „Ямболгаз-92” разбира се с играта си блестеше А. Ясинский.
С него в тима ни продължавахме да катерим връх след връх. Следващият сезон 2000-01 се превръща в най-успешният в историята на нашият клуб. В него стигаме до финала и спечелването на сребърните медали. Чакат ни обаче още по-щастливи дни.
Идва сезон 2001-02, който остава паметен в съзнанието на всички обичащи ямболския баскетбол. За първи и единствен път Ямбол има отбор шампион при мажете в колективните спортове. Това е и връх в спортната кариера на най-добрият чужденец обличал екипа на отбора ни. Въпреки, че Анатолий е Европейски шампион за юноши до 18 години, той оценява по-високо титлата с „Ямболгаз”. Мотивите му са следните: „ Това е така, защото в Ямбол празнувахме заедно с нашите привърженици. Почувствахме се съпричастни с радостта и щастието на хората, които ни подкрепяха”.
Не така щастливо както завърши, започна шампионския сезон за Ясинский. На треньорският пост е назначен украинското недоразумение В. Лебединцев. Той по най--безцеремонния и арогантен начин освобождава от отбора неговата светиня, без ни най-малко да се съобразява с името и авторитета на играча. Разбира се, цял Ямбол е на страната на своя „Възродител”. На всеки мач привържениците ни скандират името на баскетболистът, без който едва ли някога щяхме да стигнем до тук. Арогантният треньор изкарва само шест мача начело на „Ямболгаз” и е освободен поради некадърност. На неговото място се завръща И. Чолаков и той веднага взима логичното решение да върне своето откритие в отбора.

През следващият сезон 2002-03, малко преждевременно Анатолий прекратява с активната си спортна кариера. В предвид на неговата спортна дисциплина и строг режим той спокойно можеше да се състезава още три – четири сезона, но решава да спре на върха, когато е покорил баскетболния „Олимп”. Той става мениджър в „Ямболгаз” и предава уменията си на младите ни играчи от дублиращия отбор.
Неговото желание е и през следващата година да остане на ръководна длъжност в отбора, но промяна в приоритетите на фирмата благодетел на „Ямболгаз” довеждат до това отбора ни да има по-малки амбиции и цели в шампионата. Анатолий не вижда своето място в него и през лятото на 2003 година се прибира в Краснодар.
Една година се занимава непрофесионално с баскетбол, след като участва само в мачовете на отбор от Новоросийск.

В момента Анатолий се занимава с неща далече от баскетбола, но и там е сред водещите в своя бранш.

В анкета баскетболните ни фенове определиха Анатолий Ясинский за играч от „залата на славата” на ямболският баскетбол, включиха го в символичният отбор на Ямбол за 20-ти век, а също така и в „символичната петица” на „Ямболгаз” в периода 1998-2005 като най-добро „тежко крило”. Той безспорно е и най-добрият чужденец обличал екипа на ямболския отбор. Играч със статут на легенда в ямболския баскетбол.

Анатолий Ясинский ще остане нашият вдъхновител. Човекът възродил баскетбола ни. Този, които ни върна спомените.

Благодарим ти Толя, за всичко което си ти за нас, за всичко което ни даде.

Поклон!

 

 


Untitled Document